Говорете с децата си!

Първата ми асоциация за играта „Син кит“ ме върна години назад, в началото на 90 – те, когато  у нас бавно започнаха да навлизат сектите. Техните послания, и най – вече крайната им цел, не бяха много по – различни от инструкциите, отправяни към децата в  играта сега.

В днешното забързано ежедневие родителите като че ли имат все по – малко време да общуват качествено с децата си, да наблюдават промените у тях, свързани с порастването им. Разговорите обикновено се свеждат до „Изпитаха ли те днес?“, „Каква оценка ти написаха?“, „Научи ли си?“, „Написа ли си домашните?“. Рядко родителите успяват да разговарят с децата си по трудни теми или т. нар. теми табу, каквито са например темите за сексуалността, за смъртта, а те неминуемо вълнуват децата; дори любопитството им се увеличава, когато са обвити в някаква тайнственост поради нежеланието на родителите да ги разискват. Причините за тези затруднения, разбира се, са от различно естество. Понякога родителите, от позицията на възрастни, приемат някои неща за очевидни и не смятат за необходимо да ги обсъждат с децата си. Едно такова нещо е разликата между виртуалната „реалност“ и реалния живот. Липсата на време за общуване от страна на родителите, и особено през юношеските години, не намалява любопитството на подрастващите, а ги кара да търсят отговори на въпросите си от други източници, най – вече интернет в качеството му на място с внушителни възможности за информация. Отново там, в това пространство, тийнейджърите се опитват да удовлетворят една от основните си потребности в този период от развитието им, а именно да бъдат приемани и харесвани. Всъщност играта „Син кит“ стига до децата през любопитството им и по – късно ги склонява към участие именно през заплахата за живота и благосъстоянието на техните близки. За съжаление децата в тийнейджърска възраст, целевата група на „Син кит“, не правят разлика между виртуален свят и реалност! За тях всичко е реално и истинско; такава е и заплахата за близките им в тяхното съзнание! Подобен „сценарий“ отключва в детската психика емоции като страх, вина, невъзможност да се живее с мисълта, че любими хора може да пострадат и детето е склонно да направи избор да пожертва себе си, за да защити любимите си близки хора.

Ролята на родителя предполага да се поговори по – обстойно за разликата между виртуалното пространство и реалността; както и за възможностите на интернет, който предлага на потребителите си свобода на идентичността по посока пол, възраст, име и други признаци, нерядко разминаващи се с реалната идентичност на индивида. Важно е да не оставаме „глухи“ и да не отклоняваме поривите на децата ни да разговаряме с тях, независимо от възрастта им! Доверителната връзка родител – дете е процес, който се гради още от първите години от живота на детето и е много мощен инструмент, който може да подпомогне и двете страни през особено трудния период на пубертета, където се и крият доста опасности за подрастващите и любопитни юноши!

Отделяйте повече време за най – скъпото в живота ви – децата и семейството ви и работете за изграждане на близки и доверителни връзки с тях!

Говорете с децата си!

Говорете с децата си!

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *