• Сега сме в период на пости, които включват и сексуално въздържание. Може ли те да попречат в някаква степен на отношенията между двама души? И колко важни са наистина плътските контакти за една връзка, за едно семейство?

Важно е може би първо да направим уточнението, че крайната цел на поста е опрощението на греховете на вярващия човек и приемането на причастие. В тази връзка постът, отново подчертавам за вярващия човек, е подготовка за последващите тайнства – свързва се с въздържание от прием на определени видове храна, сексуално въздържание, както Вие споменахте, спомняне и размисъл върху греховете, които следва да бъдат изповядани. Хора, потърсили ме за терапия, както и мои приятели, вярващи християни, са споделяли, че сексуалното въздържание по време на постите оказва по – скоро благотворно действие върху връзките им. Споделяли са, също така, че не винаги успяват да спазят плътското въздържание до края на поста. На вторият Ви въпрос „Може ли те  (постите) да попречат в някаква степен на отношението между двама души?“ бих отговорила по – скоро утвърдително. В двойка, при която единият партньор не уважава и зачита потребностите на другата страна е възможно постът, респективно въздържанието от секс, да породи напрежение между тях. Разбира се, че сексуалните контакти са доста важна част от взаимоотношенията в една двойка, но според мен е много по – важно партньорите да успеят да развият доверие един към друг и да достигнат до интимност като държа да подчертая, че терминът „интимност“ в никакъв случай не включва само сексуалната такава, както обикновено се приема, а е много по – обширен и следва да се разбира именно като възможност за обсъждане и споделяне на потребностите, важните неща, ценностите и страховете между партньорите в двойката; аз отъждествявам интимността с допускането на партньора в психичния ми свят.

За съжаление в нашето общество много често се наблюдава парадоксът, че след скандал, партньорите се опитват да се сдобрят като правят секс, а не опитвайки се да говорят за нещата, довели до разрива между тях. Особено за жените е изключително важно преди да стигнат до сексуален акт да се почувстват изслушани, разбрани от важния за тях мъж.

В заключение бих обобщила, че сексуалната връзка между партньорите в двойката е доста важна част от техния съвместен живот, но има ли спорни въпроси между тях, които персистират и не намират решение, това неминуемо се отразява и влошава техния сексуален живот.

  • Кога човек се научава да прави разлика между секса и любовта?

На прима виста бих Ви отговорила, когато познае любовта. Отговаряйки на предходния Ви въпрос стана дума за изграждането на интимност между двама души. Според мен любовта се случва тогава, когато човек открие у партньора си, освен физическото и сексуално привличане, сходни интереси, сходна ценностна система и светоглед, а това са все предпоставки за изграждането на здрава и зряла връзка между двама души, достигнали и познали интимността.

  • Какво показват наблюденията ви – по какви причини най-често се разпада едно семейство или една двойка?

От терапевтичната ми практика, а всъщност като се замисля и житейския ми опит би потвърдил наблюденията ми, че ние българите не говорим за проблемите с тези, които имат отношение към тях, а по – скоро мълчим, акумулираме емоции като гняв, неприязън и неудовлетворение докато не стигнем „точката си на кипене“ и не изстреляме всичко насъбрано без да сме давали индикации за нещо, което назрява или насочваме гнева и агресията си не към обекта, породил негативните чувства, а към косвени жертви. Подобен механизъм на реакция се наблюдава в частност и в семейството. Липсата на комуникация, както и обсъждане на възникващите разминавания постепенно задълбочават разрива между партньорите. Това ги кара обикновено да се затворят в себе си и да започнат да прехвърлят отново и отново в главите си усещането за неразбиране от партньора си, пораждат се емоции като гняв, вменяване на вина, усещане за липса на подкрепа и предателство, водещи в крайна сметка до задълбочаване на  отчуждаването им и оказва влияние върху всички аспекти на техните взаимоотношения.

  • Какви съвети бихте дали на семействата с проблеми, така че да запазят единството си?

Психолозите не даваме съвети, а партнираме на клиентите си да намерят най – добрият път за тях самите. По – скоро апелирам към хората тогава, когато преценят, че техните затруднения излизат извън контрола им и започнат да влошават качеството им на живот да се обръщат към нас – психолозите, още по – добре психотерапевти за адекватна помощ. Подлагайки се на психотерапия човек има възможност да прозре неефективните стратегии за справяне, които използва, да установи защо попада всеки път в един и същ тип взаимоотношения, които се развиват по еднакъв начин; защо произхождайки от семейство на разделени родители например, всъщност реализира най – големия си страх – да преживее същото в собственото си семейство.

  • Съвременният динамичен начин на живот ни сблъсква с доста изпитания в личностен план и във взаимоотношенията ни с другите. Кои са най-честите според вашата практика и как да ги преодолеем? /може история от консултациите, кой как понася проблемите и накъде залита/

За съжаление наистина водим доста динамичен и напрегнат живот.  Бичът на съвременния свят, колкото и клиширано да звучи, е стресът. Напоследък все по – често ми се случва да се сблъсквам в работата си с хора с психосоматични оплаквания, породени от високото ниво на стрес, на което са подложени продължителен период от време. Все повече изследвания доказват, че ролята на стреса никак не е за пренебрегване при отключването на редица заболявания. Неговите прояви са разнообразни. Може да включват високо кръвно налягане, т. нар. „colon irritabile“ – синдром на дразнимото дебело черво, а напоследък все по – често работя с клиенти, страдащи от състояния близки до паническо разстройство или класически панически атаки.  Изискванията на средата и околните към личността са доста големи и водят до все по – труден баланс между личен и професионален живот, до все по – трудното справяне на личността с различните й социални роли. Това допълнително утежнява ситуацията и влияе негативно върху самооценката и  усещането за контрол на личността върху собствения й живот. Много често гореописаните психосоматични страдания предизвикват  намаляване на социалните контакти на хората. Развиват се чувства като срам поради невъзможността за контрол на симптомите, страх от прилошаване и припадък на обществени места и съмнение, че ще се окаже адекватна и навременна помощ от околните, страх от споделяне на оплакванията пред други хора заради тяхната оценка и/или укор. Резултатът от всичко това е, че качеството на живот на хора с подобни оплаквания, а така също и на техните семейства, е влошено. Все още за съжаление наблюденията ми показват, че при констатация на подобни симптоми с трудно преработване на житейските несгоди, хората все още прибягват първо към лекарствата с цел овладяване и премахване на тези неприятни състояния. За адекватното справяне с описаните оплаквания е необходимо да се открият причините, водещи до тях, механизмът и степента им на влияние върху личността и да се разработят стратегии за справяне с тях, което се постига чрез психотерапия. Едва тогава бихме могли да очакваме трайни резултати при овладяване на подобни състояния.

  • Изневярата – кой повече прибягва до нея – мъжът или жената и защо?

Аз мисля, че е трудно да се направи такова разграничение, освен ако не се инициира проучване с подобна цел. Изневярата според мен е вид бягство, индиректно признание, че взаимоотношенията в една двойка са силно разстроени. Отговаряйки на предходните Ви въпроси, вече стана дума за нарушената комуникация между партньорите в двойката, за липсата на вслушване в другия и разбиране на неговите/нейните потребности, което обикновено води до постепенното преустановяване на обсъждането на проблемните теми между тях. Липсата на общуване и споделяне води съвсем логично до разрив и в сексуалните им отношения. Интимността между тях, във всичките й аспекти, вече напълно отсъства и стават чужди един за друг. Човекът в крайна сметка е социално същество и тогава, когато се е отворило в психичния му свят пространство и не е задоволена емоционалната потребност от наличието на близък човек, партньор, никак не е невъзможно в ежедневието да се появи друг обект, с когото личността да пожелае да задоволи потребността си и да изгради ново интимно пространство.  Доста по – сложна е ситуацията,  когато двойката вече е създала деца. Преди всичко е важно човек във всеки един момент от живота си да е наясно със себе си и да знае какво иска. Тогава има възможност да се вземат мерки на много по – ранен етап във взаимоотношенията на двойката и ако е възможно да се избегне едно тежко увреждащо събитие като изневярата за всички страни, въвлечени директно или косвено в такава ситуация.

  • Как гледате на хомосексуалните отношения?

Аз съм толерантна към различните хора независимо от характера на различията. Това, което обаче ми прави лошо впечатление е, че българското общество трудно приема различията. В развитите общества конкуренцията се приема за нещо добро, градивно, докато по нашите балкански ширини различията породени от по – добри компетентности и умения, от професионален опит обикновено не се приемат добре от останалите; такива хора стават обект на враждебност от обкръжението си и биват поставени в ролята на аутсайдери, което е изпитание за техния характер и понякога се оказва доста трудно да се понесе психически. Поради промените, настъпили в обществото ни последните 25 години, а и като че ли тенденцията в глобален мащаб е такава, с всички тези дистантни, деперсонализирани форми на общуване чрез виртуалното пространство, постепенно се стига до все по – голямо отчуждаване между хората, което засилва все повече индивидуализма и е в обратно пропорционална връзка с усещането ни за другия – за неговите потребности и за съобразяването с тях. Илюстрация на това, за което говоря от нашето ежедневие са паркираните навсякъде по тротоарите коли, които възпрепятстват движението на майки с детски колички, както и на инвалидни колички. Подобни примери на неглижиране на нуждите на другите, различните от мен, за съжаление изобилстват. Ако опитаме да погледнем проблема с различията в дълбочина, всъщност се оказва, че хората образно като че ли издигат една невидима бариера между себе си и околните и в по – голяма част от случаите реагират като пренебрегват чуждите потребности, за да удовлетворят своите или ги критикуват позовавайки се на различията, и много по – рядко успяват да зачетат другостта и да я уважат. За голяма част от хората е непосилно да уважават различията, независимо от естеството им, когато не ги разбират. А за да разберем нещо или някой трябва да му дадем възможност да се представи и поне за момент да се опитаме да видим света през неговите очи.

  • Кога българката, според Вас, ще започне да ражда повече от едно дете?

Задавате ми въпрос, който преплита политически и социални аспекти и ми е трудно да отговоря. Моето мнение е, че българката би раждала повече от едно дете тогава, когато се почувства по – сигурна. Създаването на поколение е свързано с постигането на някаква материална и финансова стабилност, която води до готовността за встъпване в родителска роля и обезпечаване на грижите за поколението. Смятам, че за нас, българите, е важно да можем да дадем добър старт на децата си като образование, а така също да можем да осигурим едни и същи условия за всички деца в семейството. Затова като че ли решението на повечето семейства в днешно време да останат само с едно дете се обуславя по – скоро от икономически причини. Ако погледнем ситуацията през призмата на историята ни ще констатираме, че българите са имали по – скоро многодетни семейства, но както стана въпрос вече, съвременното, динамично ежедневие налага своите правила и хората са принудени да се съобразяват с тях.

  • В заключение – кои са основните 3 стъпки да бъдем щастливи?

Скоро по телевизията случайно попаднах на анкета, проведена с деца. Един от въпросите, които им зададоха беше „Какво е щастието според теб?“ Хареса ми отговорът на едно от децата – „Щастието е да сме здрави; да имаме късмет и любов“. Щастието е субективно понятие и всеки влага в него смисъл, изхождайки от собствената си ценностна система; това, което той приема за ценно. Важно е в крайна сметка, в моментите, когато се опитваме да правим равносметка на живота си; тогава, когато си задаваме въпроса „Щастлив/а ли съм?“ да сме откровени пред себе си и да си отговорим утвърдително. Ако пък отговорът е отрицателен и констатираме, че не сме щастливи, да открием причините и да опитаме да направим промяна в живота си. В противен случай това би могло да отключи редица затруднения от психологически характер, които да влошат трайно и комплексно качеството ни на живот.

Десислава Радева – клиничен психолог, дипломиран психотерапевт към Институт по Психодрама, индивидуална и групова психотерапия „Бернхард Ахтерберг“

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *