Всички добре познаваме сентенцията „Здрав дух в здраво тяло“, но нека се поспрем за малко в забързаното си ежедневие и се замислим всъщност грижим ли се здравето си и по – конкретно за психичното си здраве?

Като психолог, практикуващ в България, със съжаление бих казала, че не се грижим за психиката си. Като че ли да се консултирам с психолог у нас все още е тема табу. Прави ми впечатление, че когато човек се обади, за да си запази час за консултация той иска по възможност да бъде приет веднага и ако това не се случи, е склонен да се откаже.

Чувала съм какви ли не митове относно психологичното консултиране и психотерапия поради факта, че все още, както споменах, обществото ни изпитва скрупули да използва знанията и уменията на специалистите психолози.  Мисля дори, че българите се срамуват да признаят, когато се нуждаят от работа с психолог или вече работят съвместно с него. Разсъждавала съм доста какво се корени зад този страх и мисля, че хората се притесняват от реакцията на околните – да не бъдат осмени, че в някакъв момент са проявили слабост и са потърсили специалист, за да помогне за разрешаване на някаква трудна ситуация в техния живот.

Търсенето на психологично консултиране и психотерапия не е признак на малодушие и слабост, а поемане на отговорност за случващото се в собствения ни живот .

     И всъщност що е то психологично консултиране и психотерапия?

Поради това, че тази тема не се дискутира свободно в общественото пространство, около нея витаят много неясноти. Представата ни за консултиране и психотерапия е изградена като че ли най – вече от американските филми, където виждаме пациент, легнал на диванче.

В живота си всеки от нас минава през най – различни перипетии, които оставят своя отпечатък върху нас. Психологичното консултиране е ориентирано към работа с конкретни житейски проблеми от различно естество. За едни това е желанието да се справят с трайни психологични проблеми. За други причина е нуждата от бърза реакция при неблагоприятни промени като развод или промяна на работата. Трети имат нужда от съвет или обратна връзка за лични проблеми, търсейки своето изясняване и разбиране на нещата, или начин за лично израстване. При консултирането се работи с проблемите чрез регулярно изследване и обсъждане със специалист, който е обучен да оказва такава помощ и да съпровожда човека в този труден път; продължава относително кратко време – обхваща период от няколко седмици. На клиента се предоставя възможност да говори свободно за своите важни поведенчески и емоционални проблеми с квалифицирано и независимо, обективно лице по начин, който е различен от доброжелателния светски разговор на обсъжданата ситуация.

Терапевтът има за задача да поддържа терапевтичната рамка на срещите, което означава, че той носи отговорността обсъждането на темите да става на необходимата дълбочина и обратната връзка да носи личен смисъл и терапевтична полза.

Използва се различен набор от техники – динамични ориентирани, интерперсонални, фокусирани върху личността, които се прилагат в едно защитено, подкрепящо пространство при условия на конфиденциалност.

Често се случва самото споделяне на болезнени преживявания пред човек, който не съди, критикува и не поставя оценки, вече да носи полза.

Психологичното консултиране може да представлява обсъждане на вашите мисли, чувства и поведения. Това е активен процес, който води до по – добро разбиране на трудностите, които клиентът среща, подбудите за собственото му/й поведение и повишава увереността в собствените способности.

В процеса на консултиране също така е възможно да бъдат идентифицирани алтернативни поведенчески възможности за клиента и да се направи избор между тях; да се развият нови умения за справяне с проблемите; да се работи в посока повишаване на самооценката на клиента.

Психотерапията е подход, подобен на консултирането, но изследва личните проблеми на клиента в по – голяма дълбочина и е по – продължителен във времето в зависимост от желаната промяна.

Целта на психотерапията е постигането на личностна или поведенческа промяна, когато човек чувства, че познатите поведенчески модели, които използва се повтарят неуспешно в порочен кръг и това създава устойчиво усещане за неспособност за справяне и блокиране в развитието.

Животът, който всеки от нас живее, оставя своя отпечатък върху личността и поведението й. Трудни и травматични събития от миналото или настоящето понякога нарушават отношенията на хората и уменията им за справяне. Психотерапията изследва по какъв начин тези събития са повлияли върху клиента. Нейната цел е да бъдат преобразувани тези травматични и блокиращи ситуации в ценен опит за личността, който е довел до умения за по – добро справяне.

Психотерапията дава възможност на човек да преосмисли по един нов, по – градивен начин това, което се е случило в житейската му история, да се докосне по – дълбоко до себе си, да бъде отговорен за емоциите и поведението си и да използва по – пълноценно собствените си възможности.

Терапията предоставя подкрепа и продължителна полза, изразяваща се в умения за поставяне под контрол на увреждащите поведения и по – добро справяне с неприятностите занапред.

Психотерапията може да подпомогне хората като предостави разбиране, подкрепа и нови начини за справяне с различни видове предизвикателства в живота отново в подкрепяща и не осъдителна среда. Тя е приложима при широк спектър от житейски дилеми – конфликти, загуби, стилове на родитестване, взаимоотношения деца – родители, значими жизнени промени.

Психолоческото консултиране и психотерапията са осъзнат избор за тези, които имат желание да живеят живота си пълноценно и смислено, да поемат отговорност и да предприемат полезни промени когато е необходимо.

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *