pexels-photo-356147

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/zhiteli-na-burgas-iskat-zashtita-sreshtu-grupa-agresivni-adezhi.html

Проявите на подобно антисоциално поведение от страна на младежи са все по – често явление и придобиват все по – сериозен израз, до степен да станат част от новинарския блок на национални медии.

Това, което загатвам и не успявам да доизкажа в интервюто е, че юношеството е действително една много особена възраст и далеч не се изчерпва само с физическия пубертет. Като че ли не се замисляме, че освен с хормоналните промени в тялото на юношата, пубертетът се свързва и със сериозни психологични промени – изправя подрастващия юноша пред две важни задачи  – да изгради идентичността си и да израстне психически, да се развие и завърши прехода от детската възраст до възрастен индивид. Този път, който юношата следва да извърви никак не е лесен и кратък. Той е изправен пред предизвикателството да намери своето място не само в семейството си, но и извън него, сред групата на връстниците си. Друга важна особеност на този преходен период между детството и съзряването е трупането на житейски, преживелищен преход, който е изключително важен за психичното израстване на юношата и способства за това подрастващия да се научи да носи отговорност за действията си и за последствията от тях.

Трета, но не по важност, особеност на периода е, че юношата извървява пътя на проверка на фантазмения си, психичен свят, характерен за детската възраст, в реалността.

Не трябва да забравяме обаче, че юношите все пак все още не са възрастни! Родителите са тези, които са отговорни за действията на техните деца през периода на юношеството, дотогава, когато юношите се научат да носят отговорност за действията си и последствията от тях. Нека помислим какво се случва с юношата, който няма усещане неговите родители да се интересуват какво се случва с него/нея или не с други думи не носят отговорност за действията на своето подрастващо дете.

Тогава, когато по някаква причина (тя може да бъде различна) родителите абдикират от отговорността си спрямо своето дете, през този особен преходен период, не му оставят никакъв друг вариант освен това да се опита да изгради „фалшива зрялост“. Това означава да се опита да се опита да се държи като зрял, като порастнал, но без да имал нужното време да натрупа житейски опит, да провери фантазиите си и да се научи да поема отговорност за постъпките си.

Разбира се, че не всички юноши стигат до подобни антиобществени прояви! Това, за съжаление, зависи от тяхната лична житейска история. Тогава, когато възрастните, зрели хора, отговорни за постъпките на юношите не отговарят адекватно и самите подрастващи усещат несигурността и липсата на подкрепа се стига до подобни опити за „незрели“ скокове в зрелостта от юношите. И това, за съжаление не се случва изведнъж! Подобни противообществени прояви ни карат да се замислим, че са минали вероятно години от живота на тези деца, през които те са се чувствали неподкрепени или неглижирани от родителите си и в ранна детска възраст, и в тази изключително важен и преходен етап от метаморфозата на детето във възрастен, зрял индивид.

 

 

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *